Проф. д-р Александър Станишев
(*27.12.1886 Кукуш +1.02.1945 София)
Убит от Народния съд.
На 1 юни 1944 г. д-р Александър Станишев влиза в правителството на Багрянов като министър на вътрешните работи и народното здраве.
 |
|
 |
|
|
|
 |
| Александър Станишев | Михаил Арнаудов | Димитър Савов | Руси С. Русев | Христо Василев | Дончо Костов | |
| Министър на вътрешните работи и народното здраве | Министър на народното просвещение | Министър на финансите | Министър на правосъдието (1.6.1944 – 12.6.1944), Министър на на земеделието и държавните имоти (12.6.1944 – 2.9.1944) | Министър на търговията, промишлеността и труда | Министър на земеделието и държавните имоти (1.6.1944 – 12.6.1944) | |
|
|
 |
|
|
||
| Иван Багрянов | Борис Колчев | Първан Драганов | Александър Сталийски | Славейко Василев | Руси Х. Русев | |
| Минисър-председател | Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството, Министър на железниците, пощите и телеграфите (1.6.1944 – 12.6.1944) | Министър на външните работи и изповеданията | Министър на правосъдието (12.6.1944 – 2.9.1944) | Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (12.6.1944 – 2.9.1944) | Министър на войната |
В спомените си Царица Йоанна пише: “На осъдените, преди да ги убият бе отнета последната надежда да видят отново близките си…
…В гробищата на София бяха паднали няколко бомби, отваряйки много широки ровове. Осъдените бяха накарани да слязат на малки групи в близост до тези „вече готови“ ями. Някой, не виждайки строен наказателния взвод, попита дали ще трябва да чакат на това място и с този ужасен северен вятър. Бе отговорено набързо, че ще бъдат убити един по един. Наистина, двама екзекутори бяха готови с автомати в ръце…
…Изглежда, че на всеки убит [проф. Ал.] Станишев е проверявал пулса и слагал ухо на сърцето му. Има върховното себеотрицание да повтори това задължение толкова пъти, докато остане сам и последен, за да бъде убит…”
Проф. Александър Станишев произхожда от видния кукушки род Станишеви. Завършва медицина в Мюнхен през 1910 г. Участва във войните като хирург. След специализация в Германия през 1922 г. става доцент, а през 1928 г. – професор по оперативна хирургия. Ректор на Софийския университет (1938 – 1939), председател на Българскоро хирургическо дружество (1936 – 1944). Основава II хирургия към Медицинския факултет и до смъртта си през 1945 г. е неин директор. В клиниката извършва над 28 000 операции. Има над 100 научни труда; член е на 20 научни академии и дружества и почетен доктор на 3 университета – в Хамбург, Варшава и Берлин; дълги години е подпредседател на Международната асоциация на хирурзите.
