Димитър Шишманов
(*19.11.1889 София +1.02.1945 София)
Убит от Народния съд.
Oт март 1940 г. Димитър Шишманов е секретар на Министерството на външните работи и изповеданията, а във връх на кариерата му се превръща заемането на поста външен министър в правителството на Добри Божилов. (*)
 |
 |
|
|
|
|
| Сава Киров | Дочо Христов | Борис Йоцов | Константин Партов | Руси Х. Русев | |
| Министър на външните работи и изповеданията (14.9.1943 – 14.10.1943) | Министър на вътрешните работи и народното здраве | Министър на народното просвещение | Министър на правосъдието | Министър на войната | |
|
|
|
|
|
|
| Добри Божилов | Иван Вазов | Иван Бешков | Димитър Василев | Христо Петров | Димитър Шишманов |
| Минисър-председател и министър на финансите | Министър на търговията, промишлеността и труда | Министър на земеделието и държавните имоти | Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството | Министър на железниците, пощите и телеграфите | Министър на външните работи и изповеданията (14.10.1943 – 1.6.1944) |
Като цяло на Шишманов е трудно и да наеме адвокат, тъй като никой не иска да се заеме със защитата на обречените поради страх, че терора ще се прехвърли и върху него.
Не може да не направи впечатление слабата защита на Димитър Шишманов. Очевидният извод, че отказът на блестящия юрист Шишманов да се защитава се дължи на осъзнаването от страна на блестящия дипломат Шишманов на факта, че съдените са предварително обречени и смъртните им присъди вече са произнесени от Москва.(*)
Димитър Шишманов е роден през 1889 в София. Той е син на проф. Иван Шишманов. През 1913 г. завършва право в Женевския университет. По време на Първата световна война Димитър Шишманов е кореспондент към Щаба на армията. Между двете световни войни е сред най-популярните български писатели. Автор е на Депутатът Стоянов, 1919. (повест); Хайлайф, 1919. (повест); Разкази, 1919; Бунтовник, 1920. (роман); Странни хора, 1914. (разкази); Кошмар, 1929. (драма); Блянове край Акропола, 1938. (разкази-есета); Зограф Павел, 1938. (разкази); Панаирът в Стародол, 1938. (комедия); Пламъчета над делника, 1942. (разкази); Писма до мен самия (дневници).
