Д-р Иван Кирков Вазов
(*07.01.1892 Севлиево +1.02.1945 София)
Убит от Народния съд.
Иван Кирков Вазов е народен представител в XXV Народно събрание. От 14 септември 1943 г. до 1 юни 1994 г. е министър на търговията, промишлеността и труда в 59-тото правителство на България с министър председател Добри Божилов.
 |
 |
|
|
|
|
| Сава Киров | Дочо Христов | Борис Йоцов | Константин Партов | Руси Х. Русев | |
| Министър на външните работи и изповеданията (14.9.1943 – 14.10.1943) | Министър на вътрешните работи и народното здраве | Министър на народното просвещение | Министър на правосъдието | Министър на войната | |
|
|
|
|
|
|
| Добри Божилов | Иван Вазов | Иван Бешков | Димитър Василев | Христо Петров | Димитър Шишманов |
| Минисър-председател и министър на финансите | Министър на търговията, промишлеността и труда | Министър на земеделието и държавните имоти | Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството | Министър на железниците, пощите и телеграфите | Министър на външните работи и изповеданията (14.10.1943 – 1.6.1944) |
През 1940 г. Иван К. Вазов е избран като назависим кандидат за народен представител в XXV Народно събрание. След нахлуването в България на Работническо-селската червена армия и свалянето на законното българско правителство, д-р Ив. Вазов е арестуван като действащ народен представител и бивш министър.
Основна причина за настървението на съветските комунистически протежета срещу Иван К. Вазов е съпричастността му към борбата с въоръжените терористични групировки в България и конкретно подписът му под Постановление № 30 от 28. ІV. 1944 -а., по силата на което борбата с нелегалните и чужди партизански групи, техните помагачи и укриватели, се възлага на войската.
Убит от Народния съд.
Иван К. Вазов е роден през 1892 г. в Севлиево. Братов син на поета Иван Вазов. Учи в прогимназията в Стара Загора и завършва 31-ви випуск ВНВУ (1911 г.). Участва като командир на рота в Балканската война. Ранен е при атаката на Одринската крепост. След оздравяването си се връща на бойното поле и участва с ротата си в Междусъюзническата война (1913). Сражава се при Повиен и Щип. За бойните заслуги е произведен предсрочно в чин поручик. През Първата световна война (1914 – 1918), вече с чин капитан, продължава службата си като ротен командир в същия 12-ти пехотен Балкански полк и се бие при Китка, Кратово село, Каймак-Чалан, Трън, Караман, Битоля и др.
Иван К. Вазов завършва право в Софийския университет 1922 г. Специализира държавни науки и защитава докторат по право в Лайпциг. Работи като адвокат в Стара Загора. Той е един от водещите общественици в града. На 17 март 1943 г. като виден общественик, народен представител и действащ министър, подписва протестно писмо срещу депортирането на българските еврей.
Д-р Иван. К. Вазов е двукратен кавалер на Военния орден “За храброст” – ІV степен, 1 и 2 клас, двукратен носител на немски „Железен кръст” – I и II клас, награден е с орден “За военна заслуга” и орден “Австрийски орел”.
