“Народният съд“ – най-масовото убийство на български офицери

Фиксирането върху престъплението и палачите е повторно убийство на тримата регенти, осмината царски съветници, двадесет и двамата министри, шестдесет и седемте народни представители от XXV-тото народно събрание и четиридесетте и седем генерали и висши офицери. Нека почиват в мир!

Правителства и министри от 15.2.1940 г. до 8.9.1944 г.

15.2.1940 – 11.4.1942
Богдан Филов Иван Попов Петър Габровски Добри Божилов Васил Митаков Теодоси Даскалов Славчо Загоров Иван Багрянов Димитър Василев Иван Горанов Димитър Кушев
Минисър-председател и министър на народната просвета Министър на външните работи и изповеданията Министър на вътрешните работи и народното здраве Министър на финансите Министър на правосъдието Министър на войната Министър на търговията, промишлеността и труда (15.2.1940 – 4.2.1941) Министър на земеделието и държавните имоти Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството Министър на железниците, пощите и телеграфите Министър на търговията, промишлеността и труда (15.2.1941 – 11.4.1942)

11.4.1942 – 14.9.1943
Богдан Филов Петър Габровски Борис Йоцов Добри Божилов Константин Партов Никола Михов Никола Захариев Христо Петров Димитър Василев Васил Радославов
Минисър-председател Министър на вътрешните работи и народното здраве Министър на народното просвещение Министър на финансите Министър на правосъдието Министър на войната Министър на търговията, промишлеността и труда Министър на земеделието и държавните имоти Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството Министър на железниците, пощите и телеграфите

14.9.1943 – 1.6.1944
Добри Божилов Сава Киров Дочо Христов Борис Йоцов Константин Партов Руси Х. Русев Иван Вазов Иван Бешков Димитър Василев Христо Петров Димитър Шишманов
Минисър-председател и министър на финансите Министър на външните работи и изповеданията (14.9.1943 – 14.10.1943) Министър на вътрешните работи и народното здраве Министър на народното просвещение Министър на правосъдието Министър на войната Министър на търговията, промишлеността и труда Министър на земеделието и държавните имоти Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството Министър на железниците, пощите и телеграфите Министър на външните работи и изповеданията (14.10.1943 – 1.6.1944)

1.6.1944 – 2.9.1944
Иван Багрянов Александър Станишев Михаил Арнаудов Димитър Савов Руси С. Русев Христо Василев Дончо Костов Борис Колчев Първан Драганов Александър Сталийски Славейко Василев Руси Х. Русев
Минисър-председател Министър на вътрешните работи и народното здраве Министър на народното просвещение Министър на финансите Министър на правосъдието (1.6.1944 – 12.6.1944), Министър на на земеделието и държавните имоти (12.6.1944 – 2.9.1944) Министър на търговията, промишлеността и труда Министър на земеделието и държавните имоти (1.6.1944 – 12.6.1944) Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството, Министър на железниците, пощите и телеграфите (1.6.1944 – 12.6.1944) Министър на външните работи и изповеданията Министър на правосъдието (12.6.1944 – 2.9.1944) Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (12.6.1944 – 2.9.1944) Министър на войната

2.9.1944 – 9.9.1944
Константин Муравиев Вергил Димов Борис Павлов Александър Гиргинов Иван Маринов Христо Г. Попов Стефан Даскалов Никола Мушанов Атанас Буров Димитър Гичев
Минисър-председател Министър на вътрешните работи и народното здраве, Министър на железниците, пощите и телеграфите Министър на народното просвещение, Министър на правосъдието Министър на финансите, Министър на търговията, промишлеността и труда Министър на войната Министър на земеделието и държавните имоти Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството Министър без портфейл Министър без портфейл Министър без портфейл

На снимките се виждат разстреляните на 1-ви февруари 1945 г., осъдените на смърт посмъртно, изпратените на лагер в “Белене”, лежалите в затворите и осъдените условно.

Само трима министри не са пострадали в тази разправа:

  • Сава Киров – министър за един месец, реално не стъпва в длъжност, на 9.IX.1944 г е във Франция и не се завръща
  • Дончо Костов – министър за 12 дни, реално не стъпва в функции, учен, генетик
  • Иван Маринов – през нощта на 8.IX.1944 се приобщава и улеснява завземането на властта от Отечествения фронт и е назначен за главнокомандващ на Българската армия (1944 – 1945).

 

„На осъдените, преди да ги убият бе отнета последната надежда да видят отново близките си, тъй като семействата бяха депортирани и това бе причината, поради която поисках да ги видя един по един преди екзекуцията…

…Ескортът беше подреден в двора на Съдебната палата от входа към ул. Алабинска. По този път се простираше конвой от шест камиона, към които бяха отправени жертвите. Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше, повишавайки глас. Един млад депутат, Иван Батембергски, извика: „Помощ“, но веднага му бе счупен черепа с приклад. Друг, министърът Тодор Кожухаров, инвалид от войната и блестящ писател, вървеше, опирайки се на бастун; изведнъж извика: „Не трябва да плачем за нас, а за България.“ И запя националния химн „Шуми Марица“. Бе убит с удар от револвер. Тримата регенти Кирил, Филов и Михов бяха изведени последни заедно с двама тежко болни осъдени. Качиха ги на един полупразен камион. Духаше леден вятър.

…В гробищата на София бяха паднали няколко бомби, отваряйки много широки ровове. Осъдените бяха накарани да слязат на малки групи в близост до тези „вече готови“ ями. Някой, не виждайки строен наказателния взвод, попита дали ще трябва да чакат на това място и с този ужасен северен вятър. Бе отговорено набързо, че ще бъдат убити един по един. Наистина, двама екзекутори бяха готови с автомати в ръце. …

…Изглежда, че на всеки убит [проф. Ал.] Станишев е проверявал пулса и слагал ухо на сърцето му. Има върховното себеотрицание да повтори това задължение толкова пъти, докато остане сам и последен, за да бъде убит..

…Върху телата на жертвите бяха изсипани камиони със сгурия. Надяваха се така да отклонят вниманието и народните поклонения. Узна се обаче, по странните пътища на vox populi кого покриваха тези черни могили. Жени, млади и стари се спираха безстрашно да се молят на тази земя; и аз самата, придружавана от една или друга от моите дами, отивах да коленича край този общ гроб. Носех пълен траур. Странно – запазила съм жив спомен от черните воали, развявани от вятъра. Бях познавана отдалече. Ни никой, никога не ми каза нещо. Носехме свещи и цветя, върху тези пластове от въглища. Свещите можехме да ги държим запалени при лошо време за няколко мига, закривайки ги с телата си. Беше единствената възможна почит към тези нещастни мъртъвци и към всички други в нашата Родина. За тях и дали са още там не се узна повече нищо.

… Бях внимателно следена и моят свят, можеше да се каже, че вече беше ограничен между двата гроба, този на моя Съпруг в Рилския манастир и този на мъчениците от „Кървавия четвъртък“ Бях сама, с две деца, на двадесет и девет години.“

Царица Йоанна. Спомени (Испания, 1966)***

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>