Тодор Кожухаров
(*23.07.1891 Станимака +1.02.1945 София)
Убит от Народния съд.
Народен представител в XXI, XXII, XXIV и в XXV Обикновени народни събрания.
Тодор Кожухаров отказва на Александър Цанков да стане член на неговото задгранично правителство през август 1944 г., с пълното съзнание, че отказът му да емигрира е равностоен на смърт: „Мои деца, преди пет минути взех съдбоносно решение, с което се осъдих на смърт, а вас на много страшни изпитания… за което ви моля от сърце да ми простите… Бе ми предложено да вляза в състава на задграничното правителство на Александър Цанков, да стана емигрант… но аз не мога да стана спикер на Радио Донау и да лая срещу моя народ и страна”
В спомените си Царица Йоанна пише “…Ескортът беше подреден в двора на Съдебната палата от входа към ул. Алабинска. По този път се простираше конвой от шест камиона, към които бяха отправени жертвите. Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше, повишавайки глас. Един млад депутат, Иван Батембергски, извика: „Помощ“, но веднага му бе счупен черепа с приклад. Друг, министърът Тодор Кожухаров, инвалид от войната и блестящ писател, вървеше, опирайки се на бастун; изведнъж извика: „Не трябва да плачем за нас, а за България.“ И запя националния химн „Шуми Марица“. Бе убит с удар от револвер.”
Тодор Кожухаров е роден на 23 юли 1891 година в Станимака (Асеновград). Завършва 32-ри Царски випуск на ВНВУ през 1912. Герой от трите войни, два пъти раняван в битка, произведен предсрочно капитан за бойни заслуги, военно-инвалид, преподавател във ВНВУ. Два пъти министър на железниците, пощите и телеграфите през 1935-1936 г., депутат в четири народни събрания, противник на въоръжената борба на ОФ, участник в спасяването на българските евреи, автор и директор на в. “Слово”, един от създателите на Българското национално радио. Извън вестника оставя забележително литературно творчество, сред което се открояват „Военни разкази”, „Из записките на един офицер”, „Под развети знамена”, „Военни силуети”, „Исторически сенки – портрети на велики личности”, пътеписите му „Из цяла Европа”. Кавалер е на два ордена “За храброст” и един „Свети Александър с мечове”.
